Причината за склонността към капризи е усилената чувствителност.
Тя има две черти : първо – бърза смяна на представите, втората – тясната им връзка с волята и желанието. Това дете от всяко настроение отделя една част за себе си. В един ден, дори в един и същи час, то е ту упорито, ту любезно, ту решително, ту скромно, ту плачливо, ту весело, а в игрите ту отстъпчиво, ту обратното.
По това се отличава капризното дете, което нищо не харесва и никъде няма спокойствие. Това състояние е близко до скръбта.
Скръбта може да е притаена дълбоко и да се изказва само във важни случаи.
Често на децата им е мъчно, като това може да е признак на болестно състояние. Затова тези деца изглеждат бледи на външен вид.
Капризното дете изменя мислите и желанията си.
Всяка минута иска нови неща.
Щом вземе една играчка, то я захвърля и моментално търси нова.
Предмета, който преди минути е добило, вече не го интересува, въпреки че детето се труди да ги получи с молби.
Има деца, които твърдо изказват желанията си. Когато нищо не помага, те се сърдят, тропат.
Капризите на децата са изкуствени плодове на неправилното и безвременно възпитание.
Децата, които дълго време са лежали болни, са капризни само преди всичко заради телесната си слабост.
Най – често причината е, че майката в нищо не може да откаже на детето и да стесни рамките на стремлението му, към движение и работа.
Средствата за корекция при тези деца, както и при чувствителните, е редът в обноските, мислите, забавленията и работата на децата.
Виктория Викторова
