- Опитайте се (доколкото е възможно) да си изясните насаме със своя съпруг или съпруга как ще реагирате на конфликтни ситуации с вашия тийнейджър, за да не се налага в сюблимния момент да започнете да се карате пред него!
- Научете се да уважавате гледната точка на своя тийнейджър и да му имате доверие, макар и не винаги да сте съгласни с мнението му. Не си мислете, че сте загубили контрола си над него, когато понякога не става точно по вашето.
- Когато решително не сте съгласни с гледната точка на детето си , постарайте се да обясните ясно своята, както и (което е най – важно) причините, поради които вие държите на нея. Младите хора може и да са неопитни, но не и лишени от всякаква логика и здрав разум.
- Повтаряйте си често, че „това е само за известно време и накрая всичко ще си дойде на мястото“. Почти всичко в този живот накрая си идва на мястото, макар че понякога пътят до този край се оказва доста дълъг и трънлив!
- Избягвайте да поставяте ултиматуми. Защото е неизбежно, че в даден момент все пак ще трябва да се предадете. Не казвайте неща от рода: „Ако пушиш в колата ми, никога повече няма да ти разреша да я ползваш“, защото ще му я дадете.
- Отнасяйте се към всеки един от своите тийнейджъри като към отделна личност, признайте им правото на повече личен живот, когато порастват пред очите ви, и се постарайте да бъдете честни с тях. Подрастващите притежават изключително силно развито чувство за искреност и справедливост, което не се припокрива задължително с вашето.
- Кажете „извинявай“, когато сте сбъркали нещо. Изречете го високо и ясно. Младите хора уважават извинението не по – малко от възрастните!
- Не забравяйте да им демонстрирате непрекъснато колко много ги обичате и се притеснявате за тях.
източник: „ Тийнейджърите агония и екстаз“
Виктория Викторова
