
По-голямата част от най - важните проблеми, пред които са изправени родителите на тийнейджърите, са стари като света.
Същевременно те биват непрестанно преоткривани и претърпяват незабележими, ала значителни промени в светлината на изискванията, които налага обществото.
Многовековният опит на смяна на поколенията налага като извод един факт: след като дълго време родителите са упражнявали почти пълен контрол над децата си, сега са принудени да се адаптират по някакъв начин към желанията на своите тийнейджъри, а не да вземат решения вместо тях.
От традиционните родителски роли, включващи близък физически контакт и емоционална подкрепа – прегръдки, целувки на обеленото коляно, четене на приказка преди лягане, водене и вземане от училище, редовно готвене и редовно сядане заедно на масата за хранене като семейство – човек трябва да се пренастрои към по - свободна, по - независима и същевременно междузависима форма на съвместно съществуване.
Родителят трябва винаги да бъде на разположение на своите деца „просто за всеки случай“, но постепенно да осъзнава, че през по-голямата част от времето неговите деца са обикновено някъде другаде, за да се преоткриват в света навън.
Една от причините за родителското безпокойство е „да намериш време“ за децата си в периода на тяхното съзряване.
Проблемът обаче е, че понятието „време“ става все по-разтегливо и всеобхватно – толкова, колкото вашият тийнейджър изисква то да бъде, а не времето удобно за родителя – и тази необходимост от време придобива все по-настойчив и непредсказуем характер.
На преден план остава очертан проблема със свободата на тийнейджъра и неговите приятели.
Що се отнася до второто, това обикновено не са приятелите, които вие бихте им избрали, а онези които те сами си избират.
Друга трудна и непрекъснато изникваща дилема е тази за контрола, който родителите упражняват върху своите деца.
Трудно постижимият вариант, но с право предпочитан вариант за контрол над децата чрез похвали и позитивно излъчване не винаги сработва.
До какво прибягваме тогава, когато позитивната настройка не помага?
По какъв начин използваме благоразумната смесица от ласкателства, заплахи и действителни наказания?
Отговорите на тези въпроси никак не са леки, тъй като подрастващите, също като всички нас се различават в многообразието на стимули, на които реагират – многообразие, заложено както от самобитността на всеки характер, така и от промените в него, настъпващи със съзряването.
Една от областите, която се нуждае от прецизния контрол на съвременните родители, е възрастта, когато младите хора биват изложени на онова, което смятат за „разрешено само за възрастни“ меню от удоволствия: секс, наркотици и алкохол.
Съвременните младежи се посвещават в тези области на все по – ранна възраст, макар да не съществуват никакви доказателства, че тийнейджърите съзряват по - рано и в емоционално отношение – качество, което би им позволило да се справят с въпросните изкушения – въпреки по-ранното си навлизане в пубертета.
Виктория Викторова