СПОМЕН ЗА ВЛАДО ЧЕРНОЗЕМСКИ

снимка, СПОМЕН ЗА ВЛАДО ЧЕРНОЗЕМСКИ

/По желание на наши читатели разказът за Владо Черноземски от Иван Михайлов публикуваме го отново/

 

/В този "Спомен за Владо Черноземски" от Иван Михайлов ще прочетете как самият Черноземски разказва за себе си и близките си/

 

Под това заглавие Иван Михайлов, с псевдоним Брегалнишки, е публикувал в "Македонска Трибуна" от 5 октомври 1939 година спомен за Владо. Същата тази статия е препубликувана пак във вестник "Македонска Трибуна" от 9 октомври 1964 година.

По-надолу следва този трогателен спомен:

"Една вечер замръкнах в едно от ония планински села в Македония, което лежи сгушено в горните пазви на една от най-красивите и легендарни македонски планини. Беше късно лето.От юг лъхаше беломорски ветър, който правеше нощта приятно топла. По билото на далечните планини догаряше последната огнена диря на залезлото слънце. Из въздуха се носеше мириз на пресно покосено сено. Високо на неравния планински път, който водеше право в селския мегдан се издигаше облак сивожълтеникъв прах: стадата се връщаха от пасбищата си, предвождани от рунтави и добре охранени песове.

Отбих се в къщата на един от организационните водители. Там беха доши преди мене и други хора. Между тех имаше стари дейци, които познаваха всички пътеки на Малешевско, Кочанско, Щипско и Струмишко и които през живота си беха преминали премеждия, каквито редко човек може да си представи. Имаше и млади бойци в очите на които искреше пламъка на една решителност каквато само революционната история на Македония можеше да запише.Поздравих всички и седнах при една група от по-младите хора.

Беше годишнината на Тодор Александров. И, естествено, разговора се водеше около личността и делото на "Старио", както иобикновено бе известен между своите другари този строг, мъдър и смел водител на Македония. Едни припомняха епизоди из личния му живот, други описваха как са действували заедно с него из планините на поробена Македония, трети проклинаха за стотен път може би коварната ръка на мракобесната измена, която затвори в гроба така рано този велик син на Македония.

Седнал кръстом нозе, близо до карабината си, която бе опрена на стената ,беше един на средна възраст човек, който повечето време мълчеше .Имаше набити плещи, отворен искрен поглед, широко лице, по което беха опнати черти, които издаваха хладнокръвие.На думите на старите той отдаваше особено внимание: поглъщаше всичко, което говореха, а очите му издаваха унесът, който владееше в момента душата му. Познах го веднага, че е Владо Черноземски. Виждал го бех и други път. Приказвали бехме често за разни неща и за разни случки.Интересът му бе голем не само към съдбата на Македония но и към всичко което става в Европа.

Между другарите си той се ползуваше с името на голем смелчаг, обаче никой не знаеше точно какви граници може да приеме неговата смелост. Макар в походката си и да бе малко бавен, леко приведен, при дело той бе бърз и неимоверно съобразителен. Обичаше да третира философски въпроси, да се занимава и да тълкува библейски мъдрости и да води, особено през последно време, живот на аскет. Отказал се бе от цигарите и спиртните напитки.

Нашият разговор и работа продължиха до късно.И когато много от гостите си отидоха, останахме неколко души на приятелска беседа. Не ни се спеше и всички излезохме на дългия чардак, който бе надвесен от горния кат на къщата. Нощта се бе спуснала отдавна вън и бе обвила със сините си мрежи селото. Некъде на хоризонта месеца се мъчеше да пробие с бледата си светлина един продълговат облак, успоредно надвесен над гребените на едва доловимите далечни планини.

Сега се яви охота у Владо да говори. Нея нощ той говори много и ни разказа за мъката, която бе спотаена в душа му.

Бил из щипските села с една малка ревлюционна група. Един ден войводата изпратил него и близкия му другар да влезнат в едно село и накажат един предател. Преди да стигнат селото, Владо и другарът му, решили да причакат в лозята бащата на другаря му и от него да получат сведения за положението в селото. Скрили се в лозята и дълго чакали.Привечер дошел старият баща с кошница в ръце да набере грозде. И точно когато откъснал един грозд и му се радвал, излиза син му, за да му се открие.Бащата не видел дълго своя син, отначало не повервал, че е той. Виждайки го въоръжен, той помислил, че сърбите му правят некакъв капан. Затова отказал дори да се обърне и поел пътя към селото. Едва когато бил настигнат от двамата, той повервал, че са хора на организацията и ги приел на заслон.

При друг случай Владо се отделил от четата с двама другари и през планинските долове ги завел до развалините на малки колиби, пръснати из ридищата.Със сълзи на очи той им е разказвал, че това е местото дето родът му е живел от дълги години и че сега всичко е било сторено прах и пепел от новите поробители. Клетва дал да отмъсти. Клетва примесена с горчиви сълзи и отровена от страдания душа.

Той разправи и други свои преживелици, па на край засили гласа си и се провикна: "В Женева има Общество на Народите. То се грижи да защити животните, ала досега нищо не е сторило да защити нашия беден и измъчен народ. Ние по-долу от животните ли сме поставени?" Скръцна зъби, сви устни и замълча.Жаждата за правда мъчеше душата му. Месецът бе преминал през облака и спокойно плуваше по тъмносиньото небе. Беше ведра, спокойна, чудна нощ, каквито само недрата на македонските планини имат.

Това бе последната ни среща. Друга среща немахме. Не много дълго след това той се възвиши по стръмния път на Голгота и стигна там откъдето се минава във вечността.Владо изпълни клетвата си пред Македония. Затова тя го обгърна с безпределната си обич. Казват, че костите му били скрити нейде из марсилските гробища, за да неможела незнайна ръка цветя да сложи на гроба му. Един ден, и той не е далече,Македония ще издири неговите кости, за да ги постави в светия си храм - пантеонът на македонските борци. Дотогава, спи спокойно юнако! Делото живее и заедно с него живее и Македония!

Иван Михайлов/Брегалнишки/ - 1939 г."

ДЪЛБОК ПОКЛОН!

 

Кратък линк:

още Новини

Абонамент

Банер Марихуана

Банер Марихуана